е предпримач, собственик на голяма спедиторска фирма в САЩ. Живее в

е предпримач, притежател на огромна спедиторска компания в Съединени американски щати. Живее в Чикаго от 20 години. Той е фамилен, с две деца. Разказва, че е почнал бизнеса с брат си с камионче чартърен. Той е единственият заместител на в новата му партия " Републиканци за България " (РБ). Това е едно от първите изявленията, които дава за българска медия, след решението си да влезе в политиката.  

Г-н Вълнев, за какво човек като вас, съумял на Запад, реши да се занимава с политика в България? Тази активност, както мнозина считат, не е за почтени хора.

Мисля, че тъкмо в този момент е времето България да се усъвършенства, само че за всички. Преди 5-6 години не намирах смисъл, мислех си - една птичка пролет не прави. Но тогава не виждах различна група хора или партия, с които да създадем нещо положително. Сега в " Републиканци за България " има такава сила. В организацията са събрани много хора, които в никакъв случай не са били в политически партии, както и аз самият не съм бил. Политическото статукво тук има последна потребност от смяна. Всички я чакаме цели 30 години. Аз съм бил 10-годишен, когато се случиха демократичните промени. Вече съм на 41 години, а продължаваме да сме в преход. Ще би трябвало да има добър край, само че освен за единици. И в случай че не влязат хора като мен, няма по какъв начин да стане – в това в действителност ме убеди Цветанов. 

Разбрах също, до момента в който издържахме сами с брат ми BiT – Bulgarian International Television, че единствено с медия няма по какъв начин да подобря нещата дори да осигуря цялостна независимост на публицистите. Затова би трябвало да вляза в политиката. Там могат да се създадат промени, остарелите закони да се сменят и да стартира смяната. Има и друго – по натурален път кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и техните кукли. Тогава страната ще потръгне. 

И все пак защо тъкмо " Републиканци за България " (РБ)?

Това е план, ориентиран към всички, без значение от етноса. Това за мен е значимо. По принцип съм срещу етническите и патриотичните партии, тъй като те разделят обществото и обслужват единствено политиците. Хората не печелят нищо. Важно е също, че Република България няма да бъде лидерска партия. Председателят има право единствено на два мандата. Ние построяваме партия с бъдеще, а не конструкция, която просто взе участие в избори, с цел да уреди място на водачите си в политиката. Ето за какво събираме доста младежи, една част живеят тук, а други идват от чужбина.

Да, само че персонално вие, както - допускам - и други младежи, нямате право по силата на сегашните закони да станете нито народен представител, нито министър заради двойното си поданство? 



Не ми е самоцел да ставам нито народен представител, нито министър. Но по принцип това е минус на законодателството. Българите в чужбина би трябвало да могат да заемат политически постове. Ако вътре в България има 2 милиона работещи, още толкоз са в чужбина, в случай че не и повече. Не губим ли работна ръка по този метод, като дискриминираме тези на открито? Това не е ли въпрос на национална сигурност? Да вземем образец с Доспат, където съм се родил. За година 8-9 деца са родени в Чикаго, а 6  – в самия Доспат. Ако родителите в Чикаго скъсат връзката си с България, в случай че не могат да вземат участие в изборните и управническите процеси тук, ние това население го губим и след 20-30 години няма да я има България... Затова една от главните цели на нашата партия е да си върнем тези хора. Да, това няма да е бърз или къс развой. Но в случай че за 30 години сме се разпилявали по света, в идващите 20 година би трябвало да приобщим назад 60-70 % от тези хора. А това може да се случи при една добре развита държава с работеща стопанска система, с почитание и равни права на всички, без значение къде са сега.    

Има ли обстоятелства, които ви тормозят в биографията на? Допреди една година той беше част от модела, против който през днешния ден мнозина стачкуват.



Нищо в биографията му не ме тормози. Имахме диалог с него, питал съм го дали има някаква взаимозависимост – от Движение за права и свободи, от олигархични кръгове. Той изрично ми съобщи, че няма никакви зависимости, нито терзания. За мен това беше задоволително, с цел да работим дружно. Ние с него се познаваме по-отдавна, само че действително станахме другарски фамилии, откакто аз към този момент бях продал малкия екран. Бил съм му на посетители в този прославен апартамент – не е нещо кой знае какво. Човекът има един апартамент и три дъщери. У нас всеки има апартамент. Очевидно е, че тази история е режисура за необятна приложимост и за унищоване на съперник. От друга страна, Цветанов е един от най-подготвените български политици, който има поддръжка и в Европа, и в Америка. Това е доста значимо. Без такава поддръжка не можеш да се бориш със обстановката, която е в страната, и да се стремиш да я подобриш.

Как вие установихте, че Цветанов има такава поддръжка?

Аз знам хората, с които той контактува. Те са от най-високите равнища – и в Европейския съюз, и в Съединените американски щати. В Дипломатическия корпус в София – също. Виждам при Цветанов всички значими посланици. И в Чикаго беше по този начин, там съм посрещал освен него, само че и президенти, депутати, без значение от политическата им мощ. Гледал съм да оказа помощ чисто логистично на всеки, тъй като за мен всички те са представлявали България. От партиите им даже не съм се интересувал. При мен, в Чикаго, са идвали и всички известни персони от шоубизнеса, както и от всички други сфери. Така че имам взор, Цветанов постоянно се е представял повече от добре.

Защо съгласно вас българите от чужбина са подценявани – нямат опция да гласоподават електронно и това от ден на ден ги отхвърля от присъединяване в българските каузи? Вие казахте, че това би трябвало да се промени и че е част от идеите ви. Кои са другите ви цели в политиката?

Да довърша за нашенците в чужбина – те се отхвърлят от присъединяване, тъй като никой не ги търси, никой не разчита на тях. Напротив – пренебрегва ги. Ние нямаме културни центрове в Америка. Останалите общности в Чикаго имат свои национални центрове, другите народи внимават децата им да не губят връзката с родината. И на нас ни би трябвало място, където да се приказва български език, да се учи история... Липсва ни " българското място “. А не е толкоз мъчно в 7-8, дано да са 10 огромни града в Съединени американски щати, да се влагат по 2-3 милиона, колкото коства един културен център. Ето общо 30 милиона $. За една страна, която почита себе си, това са нищо пари. Говорим за приобщаването на огромна общественост българи.

Затова в този момент оказвам помощ на българските учебни заведения в Чикаго, те към този момент станаха 12 на брой. Да, идея са ми хората от чужбина, желая да се усетят като значима част от България и да си извоюват повече права. Крайната ми цел е електронното гласоподаване. Когато го има, етническите и патриотарските партии ще отпаднат, тъй като ще има висока интензивност. Така че няма да има купени избори, няма да може държавната машина да " играе “ във вота. В момента избори се вършат с 30 % от популацията. Това не е вярно.

Друго, което желая да трансформира с влизането си в политиката, е да отворя бизнеса. Не може конкуренцията в България систематично да се унищожава. Така беше и с малкия екран. И да направиш добър артикул, картелът на мейнстрийма те задушава с монополизиране на рекламата. И още – каква е тази система на държавните поръчки? Очевидно е корупционна скица за избор на " верни “ спечелили. Ако не се отпуши бизнесът, няма по какъв начин да станем съвременна страна. 

Ще работя за промени във всички браншове – в опазването на здравето, в просветителната система, само че най-първо би трябвало да се отпуши правосъдната система. Ако това стане, автоматизирано корупцията в другите браншове ще спре. Това е най-належащото – работеща правосъдна система. 

В идващите години страната ще изхарчи съвсем 8 милиарда евро за възобновяване от ковид кризата по европейския проект. Вие в какви значими национални планове бихте вложили тези пари?



Аз бих ги вложил в дребни бизнеси в по-слаборазвитите райони като Родопите, Северозападна България, Странджа, с цел да може популацията там да се резервира, да не тича към сезонна нискоквалифицирана работа в Европа да бере ягоди и портокали или пък да емигрира трайно. Да си остават хората в България, да си заплащат налозите тук и нещата ще потръгнат. Малки компании, междинни предприятия – това би помогнало на стопанската система. А не както в този момент – локалната Банка за развиване обслужва двама олигарси с огромни заеми и това е всичко.

И още нещо – в случай че се случи прословутото електронно държавно управление, ще отпадне доста държавна администрация, а дружно с нея и корупцията. Аз в Америка влизам в компютъра, разтварям си компания и на другия ден стартирам да оперирам. Не ми трябват нито връзки, нито подкупи.

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – единствено мога да злоупотребявам, имам съмнение, че са същите, които и сега ръководят. Но в действителност единствено мога да злоупотребявам, тъй като в никакъв случай не съм преговарял с такива. Хората, с които водих договарянията, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е притежател, а съветник по договорката беше Красимир Гергов. А за какво я продадохме – тъй като това си беше бизнес план. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – знае се, че нямам бизнес в България.

Исках самостоятелна медия. Направихме един добър артикул. В началото си мислех, че ни липсва задоволително гледаемост и по тази причина нямаме реклама. После взех решение, че нямаме задоволително покритие и това също пречи. В един миг имахме и добър артикул, и положително показване като гледаемост, близо 90 % покритие. Тогава разбрах, че все пак няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в " Америка за България “, и то с добър план, те споделиха: " Парите за тази година са свършили. “ Аз не съм от тези, дето се молят. От страната не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим поддръжка. На този пазар има две групи, които действително управляват пазара – това са " bTV Медия груп " и " Нова броудкастинг ". Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до концепцията, че или аз би трябвало да купя още медии, или би трябвало да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми дадоха отговор, че bTV не се продава настрана, а се търси нов притежател на цяла група малките екрани в Европа. 

Пробвах доста разновидности, не съм желал да продавам малкия екран незабавно. Докато продажбата остана единствен вид, тъй като не беше обикновено да не преставам единствено със свои персонални средства да устоявам скъпа медия и да виждам по какъв начин не става по този начин, както е на всички места по света. Да, в този бизнес план бях самичък, никой не ми е помагал, самичък съм си вземал решенията. Ако имаше още две-три свободни малките екрани от нашия диаметър и в случай че се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като вложител трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който малкия екран беше под мой надзор, нямаше цензура и напън за нищо. Сега, като се възнамерявам - на кого е пречила малкия екран... Не имам вяра да е пречила на ГЕРБ, в случай че не се броят връзките сред Сашо Диков и Борисов, поради които, допускам, той не е давал изявление за нас, само че пък другите от ГЕРБ идваха постоянно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която в никакъв случай не е стъпвала в студиото и даже кандидат-президента си не пусна да представим в специфичните формати. Това е Движение за права и свободи. Можем да тръгнем оттова и да търсим на кого е пречила малкия екран. И то толкоз е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която механически беше по-напред даже от CNN, е нонсенс. Да направиш непрекъсната презокеанска връзка сред два континента без техническо закъснение на тон и картина – това си беше достижение. Това беше малкия екран на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си намерено писмо помолих новите притежатели да запазят свободата на публицистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички настоящи излъчвания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и обществените изказвания, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят публицистите и свободата им. Както постоянно, в България нещата не са такива, каквито наподобяват. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкоз положителни експерти, че сега ги виждам по доста други медии, където не престават да са самостоятелни.

А какво стана с архива на малкия екран? Защо изчезна?



И за мен е доста учудващо, че архивът не е наличен, а той съдържаше в картини и тон доста значима част от историята на България. Да се надяваме, че не е " изгорял “ на средновековна клада. Това, което е под мой надзор в Чикаго, е непокътнато.

В два български уеб страницата излязоха изявления, че Цветанов, вие и брат ви ще бъдете упрекнати за пране на пари, като внушението е, че се води интернационално следствие против вас. Има ли инспекции против вас?



Това е типичен, само че слаб компромат, прицелен в репутацията ни. А нашата известност е изпитана доста пъти в Америка, където е бизнесът ни. За 20 години са ни правени всички вероятни рутинни инспекции и след всяка от тях нямаме даже една обикновена санкция. А вие несъмнено не се съмнявате, че Съединени американски щати са положителни в следствието на прането на пари.

Ние заведохме 9 каузи за трите изявления с този компромат – по три за всяка лъжлива публикация – от мое име, от името на брат ми и от Цветанов. Всяко дело е за по 50 хиляди лв.. Мисля, че са положителни пари за всяка благотворителна идея.